Преди няколко дни, аз написах статия, която иска помощ от моите читатели, пита за теми за мен да пиша.
Двете области коментарите на филипински чувство за хумор или липсата на която и да е в начина, по който се шегувам или кажа шеги. Другата област, която имаше няколко коментара, е проблем на езика и комуникацията.
Марсел, който живее в Канада, споменахме, че неговият Филипините, жена, когато тя има и друга филипински в дома им, ще говоря в тагалог.
Стив, който сега живее тук, в Давао, Филипините, съпругата му и 5-годишната си дъщеря, се споменава, когато има на филипински посетители в дома им, съпругата му ще имат разговори в Bisaya, пренебрегвайки факта, той е там.
Иън, който също живее в Давао, има същия проблем.
За мен това е същото. Аз живея с моята съпруга и три племеннички. В момента нашата племенникът е у дома от Marine Engineering работа и е тук с приятелката си. Ако някой говори за мен, Bisaya се използва широко. Когато го питам за какво говорят, аз съм обикновено казал нещо неясно. Или "Това е нищо."
Когато аз задавам въпрос, получавате един отговор на един или два дума като "OK", "може би", или такава. Когато се оплакват, аз съм често казах, "не сме в Америка, във Филипините." С всичките приказки за отношение филипинци, на старейшините, не се прилага, ако ги засяга пряко.
Моите племенници са или присъства, или е завършил колеж за медицински сестри. Те са имали английски език в училище в продължение на много години. Те могат да четат английски и могат да пишат докладите си в колежа и на английски език. Те гледат английски филми и телевизионни предавания. Въпреки това, с това знание, те няма да го използвам пред мен. За мен те няма да използва енергията за да мисли и говори за мен.
Това не е само в моя дом, тя е в повечето смесени бракове тук. Знам, че е тяхната страна, си език и ние избрахме да се премести тук. За мен е интересно, когато посетих тук преди моето преместване, много ще им говори с мен. Сега аз съм тук, тя е приключила.
Ако преместите тук и просто живеят с партньора си, не е много по избор, но ако неговите приятели или посещение на семейството, или ако ви наемат местен помощник или, ако членовете на семейството се движат в използването на английски език, ще намалее значително.
Сега някои читатели да изразят интереса си за изучаване на местния език. Ако решите Bisaya / Cebuano, можете да разбира езика, най-тук се говори, но какво да кажем за местната телевизия. Повечето телевизионни предавания са в тагалог. Понякога се чудя, ако съобщението е да ни пази от линия или просто защото те не са склонни да общуват на английски около нас. Какво ще стане, ако се научите Bisaya и след това посетителите говорят тагалог, вие сте отново в тъмното.
Знам, че има един присъщ срамежливост от филипинци говорят на английски език. Те се страхуват тяхното произношение може да има грешки или те не говорят ясно. Ще кажа на приятелите и семейството си, за да се опита. Ако те не може да намери една дума да изразя една мисъл, можем да намерим на думата. Аз съм пациент, аз просто искам да ги видите да се опита да общува с мен.
Поради тази изолация и от това, което съм чувал други в същата ситуация, много чужденци прекарват голяма част от времето си у дома си в спалнята. Повечето от тях имат телевизор и компютъра си. Знам, че на една Експат че яде храната му в спалнята му. Ям със семейството, но само на английски, говори на масата, е от мен.
За мен тази ситуация е спорен. Не мога да променя това, което е било, откакто се преместих тук. Ако се движите тук, за да живее с Филипините, или жена, която е била в щатите или някой, който планират да се женят тук, се опитват да разбират този проблем. Тя може да се сложи край на плановете, но ако не можете да приемете този живот, то може да свърши, защото от нея.
Аз се надявам в бъдеще, когато моите племеннички отидат в чужбина да работят, или да сключат брак и да се изнесат от дома, нещата ще се променят. Аз също съм живял изолиран живот в миналото си, така че аз съм свикнал с него. Аз все пак забелязваме, аз съм от къщата през деня повече, отколкото в миналото, така че мога да бъда с приятели и да бъдат в състояние да води разговори.
106 Коментари към "изолация в Филипините / Foreigner домакинство"
Вашият коментар
Уебсайтове струват време и пари. Моля, подкрепете този сайт, като дарение, ако желаете
Осъществено от Макс банер реклами
Техния език, че е сложно, че не можете да научат достатъчно, за да го изживееш? Има ли място, където да участват в уроци преподаване на езиците? Ако е така, че да се махна от къщата и решаване на езиковата бариера. Знам, че нашите възрасти мислят да се върнат на училище не звучи забавно, но трябва да направиш това, което трябва да направиш. Моите 2 цента или трябва да кажа песо. Джеф
Джеф,
Има учители, но аз не съм готов да се харчат пари за този разход. Един от първите проблеми, които забелязвам, на езика, разликата от произношения на писма са различни от някои на английски език. Също така, граматиката е различна. Тук съм от 2 години и бране на някои нови думи от време на време. Може би някой ден аз ще приеме предизвикателството.
Тя ще изглежда, че ако това е вашият дом и вие сте главата на къщата, че ще ви бъде, че определят правилата и че вашите племенници, които живеят под покрива на добротата на теб и съпругата ти ще бъдат тези, които се нуждаят от да приспособят своето поведение, не мислите ли? Вие споменахте, че те са като суче толкова кариера, надявайки се да се подобри техния живот и начин на живот, като отидете в чужбина, за да работят и живеят. С всички се съобразяват ... Не мисля, че те ще се говори тагалог / Bisayan, / Cebuano в бъдещата си вкъщи или в болница. Може би те са тези, с изглед една златна възможност да се научат да говорят английски в родните manner.Perhaps побутване от вас, или жена ти може да им напомнят за това!
Аз знам Pinay лекар тук, в Лос Анджелис ... и ние обсъждахме, че много issue.And използването на Taglish, смесва с английски език сред медицинските сестри, тук, в Лос Анджелис. Тя каза, че в нейното семейство (семейство на адвокати ... тя е черната овца, разбира се като лекар) той бил обезкуражен и че като студент в Университета на Филипините Medical School ... бил обезкуражен и ако е чувал, може да донесе бързи недостатъци. Тя е по-скоро добре образовани от добро семейство в Манила и много успешен пластичен хирург тук в Лос Анджелис и 33 години old.So аз не мисля, че това е поколението разлика-скоро образователна.
Просто моето лично усещане за нещата.
Както обикновено ... Ти си върши чудесна работа с вашите наблюдения за живота в Давао.
Майкъл,
Аз не съм главата на домакинството. Нашите дневни разходи, които не са единствено от мен. "По моя начин или магистрала" отношение няма да работи, освен ако не ме потегля.
Джеф, когато ви попитам, ако езикът е толкова сложно, че ние арго научите достатъчно, за да го изживееш?? Предполагам, че от този коментар, че пристанището се научили да говорят нови езици през последните няколко години! хаха, това, което се три или четири години на обучение 5 часа на седмица, когато сме млади, е много по-трудно сега. Аз пристанище срещна още едно дете, които след първата година на изучаването на нов език в гимназията може да се говори достатъчно, за да разговаряте в него. Мисля, че към момента повечето от нас са в състояние да разговаряте в Visayan или Talalog, с носител на езика, бихме могли много добре Времето изтече! И знаеш ли какво имам предвид с това! хаха
Лично аз се правят усилия да се използва думата в visayan, което аз правя, ноу-и, които винаги се получи много добре! Дори понякога с учудване. Но да научат достатъчно, за да може да седне на масата за вечеря и да на половин начини интелигентен разговор? Забравете го! Просто не ще се случи! Може би някои ще си помислят, че се очакват прекалено много, но за мен, ако искате да дойде да живее в тази англоговорящ къща момчета, че английското работа говорене, платен, и да яде храната си, която на английски работа говорене, платена за, и да се насладите всички предимства, които идват с живее с човек, говорещ английски, че това е само право, че трябва да уважаваме факта, че той не се говори visayan или тагалог.
Ian,
Няколко думи, които познават и използват, са Саламат (благодаря), килер sapian си добре дошъл, Maayong Butang, hipon, gibee (сутрин, обед, вечер) Wala (вляво) Тао (вдясно) и да се усмихваш, когато се използва.
За нещо объркващо, Wala (за последен път писмо кратко е НЕ, wala (последното писмо е разтегнат) се наляво. Така че шега, "Няма ляво) е wala wala."
В нашата къща също е много на тагалог се говори. Също така Бикол между съпругата ми и помощник.
Но когато съм наоколо, всички трябва да си опитат най-добре да се говори на английски, especialy когато съм участват в дискусията. Ако аз работя на компютъра ми, или правя нещо друго, те могат да говорят това, което те искат.
Опитвам се да се разбере тагалог, и аз разбирам, някои от тях, но не достатъчно, за да се присъедини към разговора в тагалог. На моята възраст (60) е трудно да се научат нов език, който не разполага с ясна граматика.
Ян,
За мен, аз чувствам, ако науча, тагалог те ще говорят Bisaya. Ако разбера, Bisaya те ще говорят тагалог. Ако разбера, и двете, те ще намерят друг диалект да говорят.
О, да, аз много добре разбирам, че не е лесно да се научи друг език, (нашите възраст) особено много, използвани версии и смесени диалекти, които се говорят във Филипините. Но аз знам, живеят тук в САЩ, е често срещано оплакване на всички чужденци, които са тук "Научете езика" = "Ние говорим английски тук". Но САЩ излезе от това е начин да се настанят чрез поставяне на испански и други езици на всеки продукт можете да закупите тук. Ако трябва да се премести в Мексико, аз не бих очакваме от тях да се погрижат за мен, както ние ги правим. Аз ще трябва да научат езика. Както казах Брус преди да съм планира между Белиз или Филипините за пенсиониране. Белиз основният език е английски. Колкото повече чета и да се учат, Белиз търси по-добре.
Джеф,
Вие сте верни. Но филипинската Govt рекламира използването на английски език, и той е един от официалните езици. Но някои от тях говорят слабо английски, тъй като качеството на английски език, преподаван в училищата, е лошо също. Налице е също така чувството, "не е моя език, така че защо да го говорят"
За Белиз, няма място, е перфектна, всички те имат предимства и недостатъци. Както казах в миналото, без значение къде сте избрали, да направи някои дълги посещения, за да се опитат да получат представа за страната. Две седмици в 5-звезден хотел само ви показва добър живот, ако си богат и ще живее в хотела.
Жена ми е научил, че когато я дам окото на коня по време на един от разговорите им, тя ще спре и да ми обясни за какво се говори за. Аз бях намерила до точката, че обикновено мога да взема по този въпрос, но 9 пъти от десет разговора е просто нищо от значение, просто филипинци yakking за ден за ден боклуци ..., които обичат да правят. Нямам нищо против да слуша за добри неща по-късно. Това, което намирам много груб хора прекъсване мен и жена ми, когато стоя там като разговор и те просто фас и започнете да говорите на жена ми, ако аз не бях там.
Марвин,
Прекъсвания и ви пренебрегват, докато говорите, е толкова често срещано тук. Те говорят за "уважение", но тя е еднопосочна улица.
Жена ми е в Канада за сега едва една година, така че се опитвам да понасят случайни фишове. Въпреки това, ние сме в англоговорящ страна и аз очаквам я да говори на английски през цялото време, освен за ситуации, когато друго лице, не могат да говорят английски език (което е доста рядко тук). На върха му, английския си е много добра, така че не е твърде трудно да се следват моята молба, ако тя се опитва. Тя се опитва най-добрите си, но това е най-вече други Pinoys, които започват разговор на техния език, и тя следва. Както беше споменато тук от други хора, да натъпче те си говорят за не представлява интерес за мен, най-вече, но ми е много грубо и обидно или иначе. И там са няколко от случаите, когато темата е пряко се отнасят за мен и решението си по определени въпроси, е било необходимо и трябваше да чакам жена ми да я довърша дрън, дрън, с другата страна, преди най-накрая бях позволено да се знае какво е обсъждано. Голяма част от времето се губи по този начин и търпението ми е свършила много тънка. Имаше няколко случая, че съм напълно взривиха на моя капак и избухна в разгорещен спор. Сега строго настояват, че докато живеем в Канада, аз не искам да чувам всеки филипински в мое присъствие, ако изобщо е възможно. Вие, момчета, имате много по-лоша ситуация, да се справят с това да си в тяхната страна, но аз мисля, че близките и гостите в дома си трябва да направят всичко възможно, за да разговарят на английски език.
Марсел,
Вие сте верни. Нека да знаят, колко дълго трае, след като се премести тук.
За мен това е същата ситуация като твоята Брус. Аз само питам жена ми и децата си да говорят на английски език на масата за вечеря, но те имам навик. Могат да бъдат малко по-внимателен. В крайна сметка ние изпращаме тези деца на училище. Те са били в колеж, едно е в гимназията, но моята гледна точка е, че аз само питам за тях да говорят английски на масата по време на хранене. Имам телевизор в спалнята сега и повечето от моите ястия also.When семейството си или приятели идват над те автоматично ще започнат да говорят там собствен език и този, когато аз просто напуснете стаята. След като всички си тръгнат този, когато съм казал, че съм бил груб, на английски език от пътя. Изглежда има стандарт за филипинци и още един враг чужденци тук и автоматично (магически) трябва да знаем какво да правим и как да се действа. Аз не се научи език тук, защото бях смял, когато съм произнесъл погрешно думите. Аз го уморявам се опитва след няколко месеца, ако щях да се засмя по всяко време.
Стив,
Както споменах в моя отговор с Марвин, уважението е на еднопосочна улица.
За мен беше същото и в първия ми брак. Живял съм в Калифорния и се оженил за една дама, родом от Аржентина. Когато семейството си дойде в нашата къща за семейна вечеря, те говори испански. Един път, когато се остави на масата за вечеря и отиде в спалнята ми. Жена ми ми каза, че е грубо. Казах, те бяха гости в дома ми и те бяха тези, грубо. Казах и, като жена ми, тя трябва да се изправи за мен, не ги.
Имаме малко избор тук, така че ние трябва да свикнете с него. Да намеря себе си прекарва повече време с емигрантите, така че мога да говоря, но много от тях са начин на живот, различни от моите, така че се неудобно твърде listning да ги хваля за техните жени, барове и голф.
Здравейте, аз съм нов за вашия сайт. Това е страхотен сайт за вас един път за местните жители и чужденците да се учат от вашите наблюдения и мнения на живот с живота и културата на Давао.
Що се отнася до темата, която са написали, съгласен съм с вашите наблюдения. Преди няколко години, имах американски съсед г-н Арт Коул, пенсионер, който се оженил за Филипините, тук, в Давао. И двамата са били в на sixtees възраст. Изкуство, който е прям вид на човек, обикновено се вдигне глас, за да се каже, "говорят на английски ... на английски език" при поискване от страна на роднини или приятели на съпругата му започна да говори. Това обикновено се случва по време на закуска, обяд и вечеря, където повечето хора в дома му се събират около.
Въпреки, че чл успя да създаде "на английски, моля" политика за всеки член на къщата, за да говори на английски, когато те са пред него, все още инстанции души бяха, говори cebuano или тагалог зад гърба му.
По-голямата част от времето, мога да наблюдава изкуство "изолира" се Infront на телевизора или пред на своя преносим компютър - оттегля от "шумни и шампанско" говори за съпругата си и роднини / приятели, които живеят с тях.
Мислех, че такъв сценарий по-горе е само един изолиран случай, но това, което чета от вашия сайт, не беше. Мога да си представя трудността, че човек трябва да мине през. Трудно е да научите нов език като cebuano или тагалог по своему.
Надявам се, че филипинците, които посещават вашия сайт, може да помогне на англоговорящите чужденци, които са в подобна корекция се справи с езиковата бариера, и се радват, живеещи тук, в Давао.
Повече мощност за вас. Благодаря.
Цезар Erel О. Macahilig
Freelance Преводач
(EnglishTagalog и EnglishCebuano)
Сезар,
Благодарим Ви за намиране и се наслаждаваха на моя сайт. Харесва ми на филипински читатели и ги споделят своите коментари и гледни точки. Да науча повече от филипинци, които все още живеят тук, тогава емигрантите или филипинци, живеещи в чужбина.
Надявам се да се срещнем някой ден. Също така, ако някога нещо, което да споделите с читателите, аз приветствам да бъде гост писател.
Това не е изолиран, той е по-скоро норма. Дори когато двойки се събират заедно, чужденци седят на една маса и съпругите на друго.
Тъй като симпатична, ако вашият в Давао, може би създадена свободна клас Бискайския за емигрантите, за учене. Много от нас не могат да си позволят да наемат частен учител.
Hi Брус,
Да, съгласен съм с вас. Това е повече от нормата. Първи в изолация е един от резултата от него.
Благодаря ви, за да ми предлага да бъде гост писател на вашия сайт. Аз ще се опитам да споделя някои на читателите. (Въпреки че аз не съм себе си писател).
Като свободен клас Бискайския за емигрантите е добра идея. Разбира се, аз ще се радвам да помогне на чужденци тук, в Давао. ИТС БЕЗПЛАТНО. Нека се опитаме, какво можем да направим, за да научите Cebuano и тагалог ...
Между другото на Брус, аз не живеят в Davao City в Болтън Street. Аз също съм служител в Гражданска въздухоплавателна администрация на летището в Давао на Филипините.
Благодаря още веднъж.
Цезар Erel О. Macahilig
Freelance Преводач
На английски Cebuano и английски език-тагалог
Цезар,
Не се притеснявайте за да бъдеш писател, отвъдния съм I.
Ще говоря с чужденци, които познавам и може би можем да се опитаме да намерим място за класове, ако получи достатъчно интерес. Аз съм редактирането на коментара ви, за да премахнете своя имейл и клетки, аз чувствам, че не трябва да е за всеки да има.
Брус Оценявам вашата честност, както съм се посочва в блога си преди. Аз съм обмисля напускане на Филипините, поради lanuage проблеми. Бях проверка на интернет за възможни места за преместване и натиснете върху блог за Доминиканската република. Някой пита за пенсиониране на Доминиканската република и един американец, който твърди, че живее във Филипините каза: "Защо да мисля за живота в Доминиканската република, защото езикът винаги ще бъде проблем. В Доминиканската република всеки трябва да има решетки на прозорците си. Аз живея във Филипините всеки говори свободно "добра" и N един има решетки на прозорците си. "Защо той иска да лъже? Той е Моят опит малцина говорят разговорен английски и доколкото е "перфектен" английски, аз не бих го знам дали го чух. Всяко място, което са живели във Филипините е имало решетки на прозорците, с изключение на 37-мият етаж condominum в Манила.
Тези, които казват научат езика обикновено действа като ако можете да сложите касета, за да заспи и се събуди говори на нов език. На какъв език искам да науча, тъй като има толкова много диалекти. Четох във вестника онзи ден, че мирните преговори с MILF са трудни, защото Филипини страни, участващи говори десет различни диалекти. Те всички са от Минданао. Но истинският проблем е, че са се опитвали и не могат да се научат тагалог и възраст да бъде разочарован опитват просто така че може да остане във Филипините.
Аз се чувствам изолиран. Най-трудното нещо за мен е на обществени места, и не знаят какво се случва около мен. Моят съсед говори много добър английски, защото един човек от Англия подкрепя нея и детето си и тя трябва да говори английски език, когато той идва на всеки два месеца в продължение на десет дни. Тя беше OFW в хотел в Сингапур. Тя излиза да посетите Cardawe. Тя седи в моя хол, гледам моя телевизор, яде и пие моята храна и настояват да се говори един lanugauge не разбирам. В миналото, когато тя ще напусне, аз ще се разстрои в Cardawe за не я казва да говори на английски. Той искаше да ми каже, той го направи. Тогава му казах не отговори на всичко друго, но не английски. Той направи това, но тя ще отговори в Bisaya. Най-накрая трябваше да я кажа, за да не се връща, ако тя не може да бъде по-голямо уважение от мен. Бих бил толерантен, ако тя не говори английски, но това не беше така.
Cardawe детегледачката ми говори приличен английски и ако не и за това аз може да не е и не ще остане още един ден в Филипините. Харесва ми времето, аз харесвам по-бавни темпове, страната е красива, мога да толерира храната, имам в общи линии всичко тук, че имах в Щатите и медицинско обслужване, което получавате, е отлична. Много хора са ми казвали, те искат, те бяха толкова щастливи, но комуникация, трябва да бъде по-важно за мен, отколкото тях.
Аз се почувствах привлечен към Филипините, от Лос Анджелис консулство ми казва, всички в на Филипините говори английски. Беше ми казано, английски език е единственият език, използван в училищата, и детето да не може да завърши гимназия, или учат в колеж, ако те не говорят свободно английски език. Тогава се обръщат към Интернет и се хранеше се крие, че много след Експат за всеки, който говори на английски. Иска ми се, вашия сайт е съществувал, преди да направи ход и аз не би да са се преместили тук. Сигурен съм, че бих могъл да намери място, далеч по-близо до САЩ, отколкото на Филипините, за да живее, ако не съм обмисля езиков проблем.
Аз разбирам вашата неудовлетвореност и symphatize с вас.
Том,
Тъй като е дома и Cardawe, освен че е приятел е вашият служител, съгласен съм да зададете правило за езика, използван в дома си. Знам, че чувството на изолация и да бяхме близки приятели. Както знаете, са добре дошли в моя дом, винаги, когато пожелаете. Сега знам, за трудността на моето пушене, уважение мога да излезем навън за дима, ако посетите.
Можете ли да коментирате Доминиканската република. Техният език е испански с много креолски френски. Може би искате да търсите в Белиз. Ако имате нужда от спътник и приятел с вас, може да съм на разположение.
Hi сър, може би крайно време да научите bisaya, така и тагалог така че няма да е на линия
Erlyn,
Съгласен съм. Would you be willing to be my teacher?
Очевидно много хора [OK-чуждестранни момчета! хаха] чувстват по същия начин, което аз правя, че ние правим всичко възможно да се поберат в една много различна култура, защото просто трябва да бъда честен, ние искаме да имаме връзка с една жена, която се надяваме по-малко осъждащ и по-малко трудна за това, което сме свикнали. Нещата са придобили толкова на ръка, в която повечето от нас идват от това, ние бихме предпочели да живеят от себе си, отколкото трябва да се примири с вида на връзката, че много [най-много?] Жените от нашето поколение на търсенето от нас у дома. Така че не е готов изцяло да се откажат от нашите идентичности или на ръка на нашите топки на тепсия, ние се стремим на културата, където се надяваме, ние все още ще бъдат оценени от мъжете! И мнозина от нас смятат, че тук във Филипините. Ние не идват тук, защото ние искаме някой да ни роб или слуга, а по-скоро, тъй като ние искаме една ситуация, която все още ни позволява да се чувстват като мъже, силни, грижовен и равен. Ние знаем, когато дойдем тук, че ще има проблеми и опити. Това престоя ни тук е винаги малко по-слаба, въпреки нашия имиграционен статут. Че ние винаги ще се вижда като от полицията, финансова жертва, готов за по козината на правителството, от търговците, а понякога и от нашите близки и техните разширени семейства. Жена ми, който работи от собствения си избор Защото ние не се нуждаят от пари, винаги се попита защо тя работи, когато тя "има чужденец"! хаха искали по някакъв начин като бял човек, тя е спечелил от лотарията и сега живота си е добра! хаха И когато те казват, "като чужденец", те го казват по същия начин, че някой казва, че "като куче"! Като че всички чужденци са едни и същи и няма значение кой имате само толкова дълго, тъй като имате такъв!
Моля те, не ме разбирайте погрешно - аз съм тук, по избор. Аз съм късметлия достатъчно, за да могат да живеят навсякъде, което искам. Но аз искам да разбера как другите момчета са решили липсата на уважение по отношение на езика, т.е. проблем, който отказва да спазва невъзможност да се говори visayan / тагалог. Аз не искам да отида само се оплакват за това, нито искам да се скрие в кабинета ми на хранене ми ястия от себе си като най-малко 2 момчета тук са споменати. Като чудовище не изглежда да работи, нито правни основания за отношение. Какво работи? Ние сме чули от момчета, които пристанище били в състояние да реши проблема-хау за изслушване от момчетата, които са решили проблема [ако наистина има такива!! хаха]
Уау, че моят приятел е брутално честен! Сега като са били пет години, смятам, че сега знам как дядо ми филц или е лекуван в известна степен, когато той пристигна в САЩ от Литва. Той никога не е учил английски и се възползват от многото пъти през живота си в Орегон. Сега знам, колко от Hispanics чувствах на мястото си на работа, или още през 70-те години, когато съм работил с голям брой на лодка хора от Виетнам, или професионален иранците, ние наехме за минимална работна заплата. Сега знам какво дискриминация се чувства като, но ми Филипините, жена ми обича и се грижи за мен и на този етап в живота ми, това е всичко, което има значение.
Good for you, Marvin. In America I here people say,”If your in America, speak English or go home” now here we are in “their” country…..
I think the subject is a little old and worn at the edges. Much ado about nothing. If, as Expats, this is our biggest worry, then NO Worries, Mate!! Go to the beach and relax.
SteveinDavao
Стив,
So how was your day at the beach yesterday?
Steve- you hear how people are feeling so frustrated and unhappy with their lives that in desperation they resort to eating alone in their bedroom- and your comment is “much ado about nothing” ???
I prey that you never feel so frustrated my friend.
And judging from the number of comments on the matter you are the only one who feels that the subject is ” a little old and worn at the edges”. We are real people here Steve with real problems and real concerns and I'm sorry if we are boring you !! Mate!
Ian,
В защита на Стив, той е бил тук само за няколко месеца. Също така съпругата му са живели в Щатите шест години с него.
Спомням си, когато бях тук само за няколко месеца и за мен, всичко беше прекрасно, жена ми и нейните племенници, които живеят с нас, беше чудесно.
Аз не казвам, аз ги мразя, което аз не. Обичам ги всички скъпо и би направила всичко за тях, животът се променя с течение на времето.
Вашият филипински свойски се комфортно със себе си в къщата и да се върне към нормалната си живот. Те също така разбират те cqan живота си живот и не се тревожи за твоя.
Мисля, обратно до вашия юмрук няколко месеца и ми кажи, че е различен.
Надявам се, че с този сайт, ще научите на коментари от други хора и други чужденци Стив. Също така с тази информация Стив може да коригира или да учи семейството му нуждите му от тях.
Стив Брус, Guess удари едно сурово нервите! хаха достатъчно трудно да приеме факта, че остаряваш, че най-доброто време от живота ни са зад нас, че ние трябва да се научат да приемат, че ние трябва да погледнем напред към повишаване на болест, дълги периоди на възстановяване, крехки кости, отсъства мислене , нарасналите медицински разходи и т.н. и т.н. - без да осъзнават, че в някои случаи живота ни са също толкова разочароващо, че ние се чувстваме ужасно капан. И това според мен е, как тя трябва да бъде за някой, който се чувства, той трябва да се скрие в спалнята си по време на хранене, защото той просто не мога да понасям факта, че той е игнориран и пренебрегван от тези, които се предполага, че го обичам. Тези, около които той е изградил своя нов живот. За щастие моя случай е нищо подобно, но аз наистина се чувствам за тези момчета, които сме чули, за когото това е тяхната реалност. И това е защо в предишния ми пост, аз избрах да не хленча и да се оплакват, а по-скоро да поиска да чуе от хората, които са успели да се преодолее проблемът.
Ian,
Ако в къщата ви има английски език с разговори и другарство, ако нещата стават лоши за мен, да има стая под наем и се присъединяват към семейството?
Очаквам с нетърпение да ви срещнем някой ден и да се знаете.
Правило № 1: "говорят английски!!"
Аз съм жена на Марсел и като Филипините, бих искал да дават израз на моето мнение, за да говори на английски като "правило". Да говори на английски винаги е голям проблем между двете от нас, специално ако имаме моите колеги на филипински около или аз съм на телефона, отговаряне на обаждания от колегите филипински. Аз разбирам, че аз съм в англоезична страна, Канада, така че всеки, включително "I", особено трябва да имат инициативата да се говори на английски език или ползват английски език като основна форма на комуникация за всеки в Канада. Ако аз съм с мъжа ми сам или с някой, който не говори филипински език, аз съм много спонтанен говори на английски. Съпругът ми продължава да ми казва, че никой друг език се допуска за мен да се използва, докато сме тук в Канада, специално в негово присъствие, но "английски". Аз разбирам, че и аз съм ОК с това, но моят проблем през повечето време е всеки път, когато започнат да говорят един колега филипински Имам смесени чувства, по някаква причина, аз имам този колебание да говорят английски с колегите ми филипински "Аз съм обезпокоена, че те биха могли да мисля, че съм филипински и аз продължаваме да говори на английски да ги ", а друг е момента, чувам колегите филипински започнете да говорите в Филипински за мен не мога да спра да бъда убеден от тях и нека си говорят филипински обратно в се върне. For some reason it became automatic, my subconscious mind would direct me or switch the state of my mind that if I know and I see that I will be talking to a fellow Filipina it makes me forget the “English Rule” and automatically I speak Filipino, and if that instance happened in presence of my husband I expect that we will have a big fight right away. He feels that I'm doing it on purpose, being so rude and that I am neglecting him.
Marcel's Wife,
I understand both your husbands and your views. It is difficult when someone is in a place when people are talking in a different language. Especially if they here their name mentioned and not knowing what is being said.
Your in Canada, how do you feel if your around a group of French Canadians and they only talk French.
At least you use English when your not with your Filipino friends. To see how Marcel feels, have him invite friends or family who speak his native language and you sit and see what it is like, especially if you hear your name and some laugh and you do not know if they are laughing with you, or at you.
For some who have commented, they never hear English in their home. They are isolated to their bedroom and only hear English if they go out and meet another expat.
My feelings when you have Filipino friends visit, have them at least spend some time speaking english and conversing with your Asawa. This way he will not feel isolated.
Ian, Bruce and others
I meant no ill will with my comments, only that life IS good here and we need to grasp at the good and let go of the things that bother us most! The sun is shining here and there's a blizzard in the states today. We need to appreciate that more and get out and have some fun.
I've been attending church and making friends there, and meetings with the Friends of Mindanao and making small trips to the beach and the local coffee shop. I'm not a business type, but friends are always a good idea, I'm not the beach type, but it's fresh air and sunshine and I'm not a big coffee drinker, but it's time out of the house.
All I'm saying is TRY. If we sit in our rooms and complain, nothing changes, right! When I came here I knew everyone did not speak English, although I thought more would try. As aggravating as that can be, it won't ruin my day, I won't let it! Ok, if I stay hidden from the world, that's my doing. Yes, I've spent my days in my bedroom with my TV and computer and I've even had a few meals there, but I'm not going to succumb to a self-imposed hermitage. Except for the fellow who is handicapped and can't get around well, we're all capable of doing something more and sitting around wishing for better times won't fix it.
We have to make better days. I guess I'm that annoying guy that always sees the glass as half full. Sorry for my insensitivity. I truly do not wish to hurt feelings here.
Now come on and smile, it's NOT snowing here! My family back in Ohio is Soooo jealous!
I'm always available to come out and have a coffee or lunch and I'd enjoy meeting you. Just holler and I'll be there.
SteveinDavao
Стив,
Your personality and positive outlook is one of the reasons I am glad we met and I consider you a REAL friend. I just wish we could see each other more often.
With this site, we can look back in a year or two and see if you have changed.
About the glass and the water, remember, here in the Philippines one drop of water is Tubig (too big)
Bruce, I had fun at the beach on Saturday. I have to addmitt I'm not much of a beach goer. I have to be careful of too much sun. Us old white guys burn very easily. We went to Blue Jazz and had a great time. We met a Austraian couple there and had a nice chat, then back to Davao and lunch at Boyd's Pizza. Spent about P1800 for the whole day out. Not bad!
Стив,
Glad you enjoyed it. Hope to see you Wed night for the FoM Valentines Dinner.
Стив - не за един момент, не мисля, че имате предвид всяка зла воля! хаха възрастни, дали те са били честни относно това, което казват, понякога се съгласи, и понякога не са съгласни. Това е начин живот. И понякога се нараняват други чувства народи! Убеден съм, че го правят! хаха
Но както ви Стив аз се опитвам да бъда честен. За това кой съм и какво вярвам. Знам, че много хора, които ще ми кажат, какво мислят те, искам да чуя. Какво имам нужда от хора, които ще ми каже как те се чувстват truely и ако понякога егото ми получава насинена, така да бъде. Но докато ние сме верни за това, защо ние казваме нещата, и не ги каже, само за да се опитат да предизвикат проблеми, които е добре с мен. Селена каза тази сутрин за това как чужденци убити pinay партньори всъщност тя каза, че ако pinoy напусне жена си "най-малко тя все още диша"] Селена основно нарича всеки чужденец с по-млада съпруга педофил! За мен тези вид на exteme отчети не правят нищо по отношение ни помага да продължиш живота си и имат за цел единствено да предизвикат раздор и фанатизма. Така че, доколкото, както аз съответната Стив имате какво да appologise факта, първата бира / кафе е от мен! хаха
Ian,
За "остава с живота си, какво ще кажеш за къща, мисля, Lanang когато на Aussie е burried в предния двор и бяха арестувани за убийството на бившата си съпруга и нейните гаджета.
Брус, ще бъде в Leyte-късно тази седмица и ще се опитам да ви разкажа, какво се случва, когато тълпата е заедно. Моето предимство е, жена ми е тук, в САЩ в продължение на почти 15 години и английски си е почти добра от моята. Тя е единица чиновник в болницата и се използва английски език всеки ден. Моето knowldge на dilect е много ограничен, но моето семейство винаги е имало готови да ми говори на английски език. Както казахте само за две седмици в даден момент. Аз ще гледам и ще ви кажа какво виждам по друг въпрос език. Аз също знам малко испански и може да разбере някои от думите, изречени там. Повечето пъти мога да следвате разговора. Те често са suprised, когато аз подхвърлям няколко думи в разговора.
Дон M,
Да, моля да ми актуализация и може би статия гост или да споделите своя опит.
I would be happy to send you an update on my return.
Дон,
Thanks and a 200-500 word article with photos would be nice too.
This is starting to sound like a school paper–is that college rule paper single spaced!!! хаха
Bruce- how do I get info on teh F of M dinner this week? I cant seem to find any information
Ian,
Аз ви емайл отговора. За всички останали, има предварително Свети Валентин Вечеря на Гардиния Frescia в Matina, 18:00.
Мястото Село Моралес път. Изключете Макартър в бензиностанция Jetti, точно на север от Бъфет Палас.
Bruce- one thing on this site that drives me crazy is this- I try to read peoples comments as they are posted. But sometimes I go back to reread something- and thats when I find out that you have posted a comment 3 or 4 or 5 posts back that i never saw before. I guess you go back and place your comment where you feel it best fits in, but you are driving me crazy doing it !! lol As i said I try to be as lazy as possible and hope to find a way to read recent comments without scrolling back over the last 5 . Имате ли предложения?
Ian,
Because of some technical difficulties, I was not able to answer all comments this morning. Plus if you change your name in the comment heading or if you change to upper case it goes in as a new commenter and into moderation for approval.
Hi Брус,
Той е бил известно време, тъй като аз бях написал нещо тук и за това съжалявам.
Но когато прочетох последното мнение, аз трябваше да кудкудякам иронично и добавете малко нещо тук, просто за забавление. Yep-that problem is even here in our neck of the woods too. Angeles is not exempt from the lack of English in the home.
I guess its just one of the many things one must get use to living here. But for the most part I have found it a real blessing too. I find that unless a conversation or statement is directed to me, I don't have to always be “tuned in.” So I'm free to continue with my own activities or thoughts.
I do spend a great deal of time outside of the home by choice. I have refused to isolate myself or be relegated to a self imposed purgatory.
My wife and I seem to spend adequate time together that the lack of English use in our home is not much of a problem.
Also, for myself, being on the local police dept I am in contact with locals all day long. They know I do not speak or understand the local language and so I have a good time trying to understand their use of English as I try to help solve whatever problems they are presenting me with.
I guess really, its all in the attitude one has and the determination to adjust to a different and often frustrating way of life…
Джийн,
Yes it has been a long time hearing from you. I thought I insulted you or something.
It is good you found your niche. With the Police, do you get a whistle to blow and were a cute uniform with the ropes on the shoulder?
For me it is difficult since I enjoy conversation and sharing thoughts and ideas.
Wow-you're really up late! No, never an insult.
Yep, we get a wistle bun no sholder ropes. Now I feel deprived-hahaha!!
I enjoy the conversations and thought sharing. At times like those I visit a few foreigners that live close by. If fills the need but more often than not it just remindes me of a lot of the reasons I left the states and moved here.
Guess thats all for me tonight. Its my turn to get up early and play “Mr. Mom”, go to the school and do laundry.
Hmmm, I wonder how much Viol is going to pay me for doing all this “womans Work?” Just kidding—its nice to be able to help out and let her sleep a little bit later…
Джийн,
Stand up for your rights, housemaids, even expat, needs decent wages.
I talked to my wife about this particular issue. We live in Texas and its very rare we run into Pinoys. When we do though, she speaks tagalog and I do not have a problem with it. We have also had pinoy visitors in our home and they speak tagalog, though my wife frequently brings me up to speed on the conversation. When we visited her hometown, it was about like you guys described. I would kind of hang out with and tend to my son while everyone chatted. The family was very nice and many of them had one on one chats with me. There were times when my wife was telling a story, and someone would break into english to ask me a clarifying question.
Of course, this was a short stay for me, so it never got to a point where it really grated on me. Its gotta be harder when that is a way of life. When I asked my wife the reason for this, she explained that it is very awkward for 2 pinoys to have a casual conversation in english. Imagine that you went through the effort of learning a second language and got good enough to hold conversations, but not really fluent. If you were to meet another english speaker in the same condition, it would be awkward to speak in the second language and much more comfortable to speak english. I imagine this would be especially true between family members.
I am not sure about the other folks here, but most of the chatter I have heard between pinoys has enough english mixed in that you can get the gist of the conversation. I am not trying to minimize anyone's angst here, but it seems natural that folks will have a strong preference to speak their first language.
-Lonnie
Lonnie,
It all depends on the level of English the family knows and how willing and respectful they are to talk to you.
Lonnie- I agree with you 100% . And I do appreciate that when they get excited, or are using anecdotal references that the natural inclination is to switch to the language that they feel most comfortable in. That I take for granted. What is the problem is when they are sitting at dinner with me, and they all know some english, and they all know that i do not speak either tagalog/visayan, they still refuse to show me any respect by talking in English. If my wife goes to another home I do not care what language she speaks in. If she is speaking to a relative on the phone i do not care what language she speaks in. When she is texting- which as you know is an almost full time event here- i dont care what language she speaks in. But when they are invited to eat at my table – that is when i expect to be treated with respect and have the conversation carried on in a language that we ALL can understand [ not just everyone EXCEPT me !!] People have said here ” well, if thats all you have to complain about thats nothing!”- but i can tell you that to me it certainly is something !!! There are many cultural differences and I honestly can say that I really do try to be considerate about those differences and to try not to make filipinos uncomfortable in my presence. But I deserve the same in return. And I will NOT give up like some and slink off into my bedroom to eat ! NOT IN THIS LIFETIME ! I will be as considerate as possible but i will not let you come into my home and disrespect me !!
Ian,
Again you tell it like it is. Too bad no matter what we do or live, we are not treated as equals.
Well, what about starting a food fight? you know, show that you are left out and flip some piece of food on a spoon at one of the main offenders? It will surely get their attention and may demonstrate the unfairness of their behaviour. Dont pick on a violent type though. Preferably a woman. It may turn out to be a fun night and you know, I think it could result in them thinking: “Hey! He was right. We are being rude.”
Roger,
DO you want me kicked out of the house? We all have to find our niche if there is this type of mix of family. As someone famous once said “you need to pick your battles”.
uh Gene- if you do windows I have an empty maids room you can use ! хаха
Ian and Bruce,
You both bring up good points. My wife probably feels like you guys do. She is isolated in a foreign place, but has made it her home. The household language is not her first language, but her husband, child and neighbors all speak American. She spends a lot of time online chatting with her family… so much so that our little boy dancing on webcam is routine here. My wife fills me in on the latest family drama and all the funny observations that her family tells her about us and our kid.
With this said, the dinner table should be as sacred as the bedroom in the sense that both husband and wife should be partners with a unifying theme. In these venues, neither should feel like an outsider.
-Lonnie
Lonnnie,
Unfortunately for me, my nieces are not willing to make the effort to speak in English and have conversations with me and my wife will not exert any power towards them. I think she prefers not using English so much so it is an easy out. I love my wife and my nieces even without the conversations. I am not prepared or have any thoughts of leaving my wife, so this is one of my “Crosses to bear.”
MindanaoBob posted comments on his blog to the affect that he wouldnt name THIS blog so as not to embarrass people here who had a problem with people not speaking English at meals when the foreigner owner was present . [ I hope i havent misrepresented what he said- i'm trying to be honest here]
Bob said that as we are invited guests in this country it is up to us to learnt to speak tagalog or visayan. My comment to Bob was that I agreed with him- invited guests should respect the host- and that as invited guests in my house I expected them to show me that respect. But I do have to thank Bob to referring me to someone who teaches Visayan. Previously Bruce said that he couldnt afford a teacher and now I see why- the person Bob referred me to charges 250 pesos for 1-1/2 hours . But I will make an effort to learn more – just to make life a bit more fun.
Ian,
I commend Bob for his taking the time, money and effort to learning Bisaya. He has stated in the past he started and stopped. Then he made up his mind to DO IT, and he has.
I also remember a long time ago he stated he would only allow English in his home. Times change and idea and ideals change too.
We also need to remember Bob is an Entrepreneur and knowing the language can help him in his business activities. He also has been here in the Philippines for almost 10 years.
Another advantage for him was his wife lived in the States for, if I am correct, 15 years so she is able to conduct herself in English fairly well.
As I have stated on the recent past, I am not trying to condemn the Filipino people or this country, I am just trying to open the minds of people thinking of retiring here and some things they might encounter.
As I state, this is not America, the UK or Europe. This is an Asian country with a mix of cultures. There are so many differences to life here. Some sites like to paint a pretty picture and some condemn everything.
Some do it for activity and some for income. I make barely any money from this site and am not knowledgeable to use the internet to make an income to support a family. Some readers are kind enough to donate to this site to help, but it is few and far between. Some promise continued support but that never happens. I do not expect the readers to feel they need to support me. As long as I can find topics about life here I will continue to write. If I “piss” off some, so be it. I do not lie, or sugar coat life here as “the best place to live next to Eden' unless your in Toril and close to Eden Nature Park.
I started this site to tell about my life here and over time have tried to develop it as a guide for others making the move.
Bruce, thanks for giving us a place to learn about ourselves. You should be very proud of the service you are providing. Keep bringing us together.
SteveinDavao
Стив,
As I mentioned in a reply to Ian, My site has developed from this is me, to this is life here. Some of my articles has even caused arguments in my home.
I have also outraged some people and had negative comments from other Blogs. This is fine. I try not to insult anyone and respect the other blogs information and what the present to their readers. I do not steal or plagiarize other ideas as I know. Recently I have been too busy to visit many of the other similar sites I enjoy.
I write from my experiences and observations living here. Not all experiences or lives are the same. Some Expats have more money so they can live a better life. Some are single and enjoy a different lifestyle then me or others live.
Some have girlfriends or wives closer in age, some with larger differences. Some have educated ladies or employed and some have ladies with basic education and no work experience. Because of this, each ones situation is different.
If I am able to open each others minds, and share experiences it will help others in similar situations.
With this I have made some good friends through this site. Some I have met as with you and some I only communicate via the internet. With all this, I am happy and proud of the footprint I have made through this site.
Брус,
Just noticed your last reply to mine. It's ok really.I get a great salary for playing house maid. Lots of great food as Viol loves cooking. And to be able to spend my life with the greatest wife that a guy could ever have.
I'd say thats the best salary I could have.
Besides, it's nice to be able to help her out round here. And on mornings that she does the choars, she brings me coffee and breakfast in bed.Truly, life doesn't get any better than than…
Джийн,
I was joking just as housewives in America are not paid in cash. It sounds, even with a tight budget, you have a good life there.
Hi Ian,
yap I do windows also. But thats only because im taller than Viol. Or atleast thats what she tells me. Hahaha…
it's really hard to understand and speak visayam language, tagalog is our first anguage, i can speak bisaya but when someone is speaking i can't understand any single words she said, hahahahaha
Alantooth,
I guess your not native to this area and are from the Manila region. Do not feel bad not understanding Bisaya, I cannot understand it either.
hahaha what i mean bruce i can still speak bisaya but when i met someone and can speak better than me, i can't understand what the hell she's talking… lol
Allantooth,
Then talk Tagalog, everyone exept foreigners know that.
hi bruce,
thanks for a very nice site. i am curious and very much entertained by observations of expats like you on filipinos and the philippines in general. it's nice to know about how foreigners and most especially westerners like you think about us and our way of life.
i am a local currently living in the country and i really apologize if you feel offended if filipinos speak in the local language if they are in front of you. i sincerely feel that no offense is meant by it. maybe it's just a matter of filipinos communicating to other filipinos, a matter of one doing the easiest thing, which is speak one's first language. maybe the same thing would also happen if two americans converse with each other in a party in france even if the host is french, except if the americans are addressing the host directly. so maybe unless you are addressed directly, filipinos among ourselves always speak in the local language as a matter of convenience. shyness in speaking imperfect english i believe also has nothing to do with it.
unless of course it's in a business setting where english is the medium of communication, as in the call centers.
great website and keep it up.
Iccph2000,
I do not mind Filipinos talking to Filipinos in when I am out or when I am not part of their conversation. What upsets me in a social or family setting being left out of conversations and when asked what the topic is, I just get “nothing”
maybe they can't speak your language, it doesn't mean you're not part of their conversation or they left you out, just like me, i cant speak your language fluently, it always happens to me my cousins from states tryin to catch me up in yahoo messenger i hef to pause for a while and look for my pocket english dictionary, joke!!!!
Alantooth,
You are right, at times I am not in their conversation, they probably are talking about me.
Bruce- don't be discouraged as people will always speak what is most common and more comfortable to them. In time most formalities wear off such as in the case of you first going to the PI. What you are dealing with is cultural and generational barriers. It seems like you want to have deeper and more personal conversations with your nieces but this is a common problem in society with every country.
There is no quick way or answer to your issue of being felt left out in the conversations. If you think of how people interact and the fact that people will always feel most comfortable who they can indentify most with. Groups and conversations will always be centered around race, age and interests.
Even if you learned the language right down to the most perfect accent you will still be left out in some cases. I remember reading about Non japanese people moving and living in Japan, even some half japanese/Brazilian and no matter how proficient they were in Japanese they would still be considered outsiders.
If you are not willing to learn the language at this point, which i understand because it is difficult after a certain age and time in life. Then I would suggest just continue speaking english, being as honestly polite as you can and like Steve said in other posts don't let it rot your mind.
You probably don't think they know you are frustrated, but your frustration is probably felt by them as well. You said you had to bear another cross and your right, you probably do in this case. The only suggestion I can offer is to get more interested in what your nieces like but it has to be genuine or get them to find something interesting in you. I know everyone on these boards are of a certain “senior” age but I always go with the old adage that once you stop learning in life, your pretty much dead.
Living plants are flexible, In death, they become dry and brittle.
Also when you think people are talking about you, most chances they are but how you react will determine how long they will keep talking about you.
Anyways keep posting your thoughts, your observations are pretty interesting.
Hi Брус,
Just found your site today and have read a couple of your articles – very good, very interesting!
I'ma Brit who has spent the past 2 UK winters here in Manila. I came here December '08 (aged 44) to meet my stunning online Filipina, April (25) plus her family of course, and then returned October '09 to see the beautiful little daughter we created between us, haha!
Regarding language issues, you do sound a little down regarding this problem, for sure. I know what you're talking about, since April's family all sit around yakking away in Tagalog too. They complain of 'nosebleed' whenever they have to speak English. Have you heard that term?
I have tried pretty hard to learn Tagalog, but it's a seriously tough language to crack. Sure, the pronunciation is non-intuitive to us Westerners, but worse than that is the diabolical (seemingly random) word ordering of each sentence. And they have about 6 different words for 'you'. And every verb has a different word depending on the tense you use! OK there are some patterns, but they are hopelessly complex and unreliable. Like the Philippines itself, the language has little logic or structure to it … it's Tough with a capital 'T'!
So anyway, after a lot of effort I gave up. Now I just let their yakking wash over me, and I try to pick out the occasional word and maybe use that to occasionally interrupt and say, “Hey, are you talking about ?” … following which April will generally tell me what's being said.
And there's a running joke here that whenever I hear them say, “Blah blah blah blah si Mike blah blah blah” I just go (literally), “HOI, blah blah blah **si Mike*** blah blah blah???” with raised eyebrows, and then they tell me what they're saying about me that I should know. It seems to work OK, but much of the time I'm just left to my own thoughts tbh (when the family are around). When it's just me, April and Anni (our daughter) then obviously English is spoken.
My suggestion to you is that you try to engage with your Wife at some opportune moment about what was being said at the table (say) just with a view to showing interest and getting up to date with what's happening. And then don't be afraid to gently but persistently grill her on some matter that they were discussing, especially if she tries to brush you off. If this annoys her somewhat then hey, now she knows how it feels to be annoyed! Just an idea, give it a go.
On another subject, I got robbed (pick-pocketed) out of P5k the other day on a Jeepney here in Las Pinas. I guess you guys all have your own cars etc, so you don't need my warning. But just to say, don't travel on Jeepneys, especially with a very young and vulnerable (and cute!) baby on your knee, cos you will be wide open to the 'Laglag Peso' gang who operate hereabouts!
Anyway, great site Bruce, think I'll be a regular visitor here even when I'm back in the freezin' cold UK (as of mid-March).
Mike in Las Pinas,
I do feel a little down. I enjoy conversations. It helps me get to know people, their life, their customs, what they enjoy, do not like and all about life here in my new country. The hard part is I can have great conversations with strangers and so little with my nieces who live in my home. When I ask what is being said, most times I get in reply “nothing.” As you say, learning the language here with different letter pronunciations, grammar and sentence structure, it is a difficult task.
I have heard of all the crime and pickpocketing in Luzon. Here in Davao I have not heard of any pickpocket problem from foreigners but had heard of a Filipino friend who had a cell phone case on his belt and had his phone stolen on a jeepney ride. That is why I keep mine in my pocket.
On a side note about honesty here in Davao. I keep my cell phone in the same pocket that I keep my paper money and money clip. A few times in a restaurant, I pulled out my cell phone and my money fell out. Every time it happened a Filipino called my attention to it and then bent over, retrieved my money and handed it to me.
Hey Bruce,
One thing I would say regarding your (young?) nieces is that in general young (eg teenage) women/girls do go out of their way to avoid discussions with 'old men' like us. I have a 16 year old daughter and having chats with her is like getting blood out of a stone! It just isn't 'cool' for them to be discussing their affairs with us old farts. So, don't feel too bad about your nieces, it just might be a teenage thing (or similar).
But seriously, try chatting to your wife about the conversation at the last meal (that you understood none of). Ask her to summarise the main points for you. This will keep you up to date with events, allow you to enjoy a good chat with your Missus, and probably bring it home to her just how much the language issue does result in your missing (ie she might see how you're getting isolated).
Having said that the one value that Pinoys seem to lack almost completely is empathy. Perhaps because life here is so hard, they don't do empathy!
Finally, my view (controversial!) is that it's unreasonable to expect a group of folks to converse in a foreign tongue just because there's one foreigner there who can't understand what they're saying. Even if it's his house! Me, I'd just let it wash over me BUT I would expect to have a conversation with my wife at some point to establish what I missed (the main points anyway).
Just giving my view, that's all ;o)
Mike in Las Pinas,
You are correct in your views, but I would expect more than a one word answer to my questions. Well that is life here.
Hi Bruce, First time writing here, but I've discovered your site and find it to be very interesting, with a lot of worthwhile comments from readers contributing too.
I'm sorry that you're kind of down about the language barrier, and I never realized that it was such a major issue among many, but now see that it really could be a big problem.
If I could make a suggestion–you seem like an approachable kind of guy, and someone interested in people. Have you ever considered volunteering at a nearby elementary school? You could trade your English conversational knowledge with simple lessons in the local language. English is taught to the children on a simple level, and your practicing the dialect on a simple level, with less judgement coming from small children might be a help to you. Maybe a barter system between teachers or where you all could learn each others' conversational dialect together would be good. I know that this approach helped me when I first started out, and it might help you and others too.
Maybe your wife and extended family would cut you some slack, and meet you halfway at the dinner table if you tried this.
This may or may not even appeal to you, and that's fine too, but you could give it a try.
If I can give any advice in learning the language, never underestimate the abilities of children in your household and extended family to helping you with your language skills. Grammar is not that important, just basic conversation is all you really need to start. You really only need some vocabulary and simple phrases to get started, and they're always happy to help and they don't even mind when you goof up!
Queenbee,
Thank you for visiting and commenting. I have seen your comments at the other site we both visit. I hope you will continue to enjoy my writings.
I like working with kids. I have never thought about what you propose. I have heard some schools and teachers feel insulted when a foreigner offers to volunteer your assistance. It makes them feel they are not qualified to do what they are paid to do.
If you have any contacts in Davao, I would be happy to assist in any school.
Sorry Bruce, I wouldn't know of any contacts in Davao. But I can't imagine any school there not being glad for any attention and interest that you might bring. Something to consider anyway…
Queenbee,
Thank you, I will look into it.
Hi Bruce, My husband had an idea for you, he said that possibly you could approach a local high school or technical school and let them know that you are looking for a tutor in Visayan. He seemed to think that many older students would jump at the chance for a small payment and a snack once a week. You could also spend some time conversing with them in English just to let them practice too.
Another idea anyway, I thought that it was a good possibility to learn too, without expensive lessons.
Queenbee,
Thank you and thank your husband. I will look into it.
I am here in the USA and my Fiance (Filipina) has been here two week's her and her family had told me to learn Bisaya first because Bisaya can speak Tagalog but Tagalog can not speak Bisaya. As far as learning to speak their language i believe and so many others most that do not wish to learn are just lazy. My Fiance speaks Bisaya Tagalog Japanese and English and i am slowly having her teach me all. I want to learn just as much as i can and for those already retired living their you must have plenty of time to learn. Also there is this site you can go to they teach for free http://liveinthephilippines.co.....gory/bebe/ and for those wanting to learn Tagalog use http://www.rosettastone.com/
you will learn fast. На добър час!
Terry,
Since your gf is in the states, you have time to learn before you move here, if it your plan.
I am glad you are willing to learn both languages. Reading your comment, your logic sounds flawed. If you lean Bisaya only people who speak that language can understand you, if you learn Tagalog all Filipinos can understand you.
About lazy, ok, many are. There are some that have trouble learning. By reading you will not learn the pronunciation and many voels hare are pronounced different than english speakers. Good luck to your learning.
Hi Брус,
I just wanted to report back about my progress with Tagalog issue in my house. Luckily for me, after bit of insisting (and couple of big arguments) my asawa ko got the point and started using English all the time. Just recently, we had a get together with some friends, also mixed couples, however this time my wife was only one among filipinas to always use English (not as before when all ladies yapped in Tagalog constantly) and in no time at all other girls started to follow. I can tell you that it was very refreshing that all rest of the guys could join the conversation as well, not as before when ladies and gents separated.
I have a high hopes that until I learn Tagalog, English will keep as connected because I don't wanna end up like one of the guys I saw during my last visit to Philippines. We went out to have a picnic by the beach and in this case the white guy came with about 20 Filipino family members. That group was particularity noisy, apparently they had a good time, except this poor white guy just sat there quietly and looked around with resignation in his eyes.
since I plan to retire there one day myself, I definitely plan to learn Tagalog even before I leave American continent and make sure that English is constantly used in our house over there as well.
Marcel,
I am glad your wife finally understood your discomfort. I hope it will continue when you move to the Philippines.
BTW Bruce, I wonder if you would not mind to write about your experiences from earlier in your marriage with you Pinay wife…
It would be nice to compare the notes.
Myself, I have been married to my wife for just a 2 years now, thereof, we are still considered newlyweds.
There are so many, by themselves very insignificant things we are going trough day by day in our life together that have to do with our cultural differences, which is totally different from what I have experienced with white ladies before…
For example, sometimes I joke with my wife that she has no sense of humor, does not understand sarcasm. Also from time to time when I comment on something and forget about it next second she remains upset about it for 2 days because she takes everything personally.
Marcel,
I will try to write about such differences. I too have been with my wife for a little over two years and our second anniversary is this coming June 9th.
Hi Брус,
Found your website very interesting.I live in Australia but visit
Davao every year for a couple of weeks.I am married to Filipina
and have a 9yo son. Read your comments about family members
not speaking English when you are present.
I have had the same experience, but mainly from younger family
members. My theory is that younger GenY filipinos lack the respect
for elders as per traditional filipino values. Maybe they see foreigners as just a source of money,whom they dont have to pay
respect for.
Anyway- great website
Rob,
Thank you for enjoying my site. I find many older Filipinos, whee they are in a job where they never need english forget it. Also many young Filipinos enjoy speaking English. It depends on the person, not the age. Some feel it is not their language so why bother using it, no matter who only speaks English and some are caring enough to try.
The communication isolation is the most difficult thing for me living in the Philippines. I have started paying attention to foreigners when they are out with their lovers family in public, particularly in restaurants, and have found that many times they may be sitting with 24 people, but they are alone and isolate. All they are there for is to pay the bill.
When my next door neighbor is in town he generally invites me to go out to dinner with them at least one time while he is here visiting. On every occassion if not for me he would have been totally isolated. This was particularly noticeable at a birthday party he gave for his lovers son. Family and friends were there, at least 100 people, he had paid for the event held in a local restuarant and except for one lady when the event was over they left and did not say one word to him.
It is a common problem that I think all foreigners living in the Philippines go through rather if they admit it or not.
Том,
I am glad it is not only me that sees that. I was at a restaurant at a local lodging. There was a foreigner sitting with his lady and 7 female family members. He looked so lonely and bored. All the ladies were eating, talking and laughing and he looks so out of place. Only one or 2 times did his lady tell him what was going on, but only in one or 2 sentences.
I have been leaving in the Philippines for 3 years and you do feel so isolated when people are talking around you and you can't understand. I can speak many Bisayan words, but not at conversation speed. Thanks for the website, I just found it. I am glad to find out I am not alone in Davao/Philippines.
Patrick,
Welcome and thank you for enjoying my site. If you have any observations or experiences you would like to share with the readers, please email me through the “contact me” tab and I will be happy to publish.
This was a very interesting discussion. I have been texting my wife-to-be about this issue. I will be living in Surigao and she says not to try to learn Bisaya or Surigaonon, because they are too difficult and Tagalog is the National language, so I should learn that one and then she can help me learn Surigaonon when I come.
Дон,
Good your willing to try to learn before you move there. I have tried at times but never caught on.
i just bumped into your site and got interested. hmmm… i am a Filipina from Mindanao and currently in Cebu working at an american firm. outsourcing is quite booming and i took the opportunity to join the pool of resources Americans need.
i didnt know you guys are a bit insulted when we start talking in our dialect. it not a wonder now why my boss required us to speak in english whenever we are in the office.
thanks for this… and ill keep my twang when i talk to my colleagues tomorrow.
I am glad I don't understand most of what they are saying. Most people's conversations are usually gossip anyway, in any language. I have been married to a filipina for 14 years and have had many a christmas and new years where tagalog was the primary language. If it is important enough for me to know my wife will interpret. I have a few foreign friends who speak tagalog well. It doesnt seem to make things any better from what I can see. Ignorance is bliss!
Paul,
If you like to be in a situation where everyone is talking but you cannot follow what is being said and cannot be part of it, then it is a great situation for you.
Дон,
I was meaning, if you would so be inclined, to write about your trip and experiences on your trip.